Free Spirit Wild Heart

Живота на Франк Уве Лайзипен, по-известен като Улай,  започва необичайно. Ражда се на 30. Ноември. 1943 в бомбоубежище и живота му продължава да бъде необичаен.

На 28.Април.2017 феновете на Улай имаха възможността да се срещнат с него в института Гьоте в София.

Разказва за изкуството си сякаш е страничен наблюдател. Говори за това как е откраднал най-известната картина от музеят в Берлин а именно - "Бедният поет"на Карл Спицвег. Предупредил медиите, като им изпратил писмо но било Петък и нито една медия не го препечатал до Понеделник. Открадната картина поставил в домът на имигрантско семейство.

Говори и за работата си с Полароид, разказва че и до ден днешен използва камерата. Обяснява на всички нас че инстантната фотография е по-истинска, защото снимката излиза такава каквато е. Разказва че е работил за Полароид в продължение на няколко години и има голяма колекция от полароидни снимки, било му трудно да избере няколко които да бъдат част от експозицията "Аз другият"/"I other" (която можете да разгледате във Vivacom Art Hall до краят на месеца).

Разказва и за работата си с Марина Абрамович и трудностите които имали. Разказва за един техен експеримент имали уговорка с професионален каратист да стане и удари Марина, след това наблюдавали реакциите на публиката, много хора били ужасени. Разказва как извикал "Aesthetics without ethics, is just cosmetics"преди 20-30 години и колко раздразнени били хората от това.

Разговорът продължава с няколко въпроса от публиката. Питат го за живота и любовта, страхува ли се от смъртта. Обяснява че не се страхува от смъртта.

Учуден е от интересът към него сред младите в България. Казва че за пръв път му се случва да види толкова много млади хора на откриването на изложбата си. Смятал че е по похулярен сред по-възрастните, и споделя че ще помни София винаги. 

Успявам след края на разговорът, да си взема авгораф, подава ми флаерът, със снимка от изложбата и казва " Заповядай, подписано с червено".

Благодаря на Vivacom Art Hall и Гьоте институт че ни предоставиха възможността да се срещнем с Улай. 

Източник: Google

Анка Ламбрева е българска пътешестничса, писателка, медицинска сестра. Родена на 22.02.1895 в гр.Карлово, остава в историята с двете си околосветски пътешествия.

Родена в бедност и оскъдица, успява да завърши гимназия с отличие въпреки недоимъкът. Баща ѝ няма възможност да я издържа докато е в Пловдив, но тя се зарича че ще завърши и изрича следните думи: “На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша!”.

През 1923г. спасява животът на болен англичанин на име господин Тейкън, 5 години по-късно той я открива и кани да се грижи за болната му дъщеря в град Дънидин,Нова Зеландия. Пътуването от България до Нова Зеландия трае 3 месеца като успява да посети Индия, Египет,австралия и Цейлон. След пристигането си в Нова Зеландия, тя се влюбва в Реймънд и заедно прекарват месец в Таити.

Анка Ламбева прекарва няколко месеца сред маорите от племето тюканрънги. Сприятелява се с вожда ина племето и местните красавици. Разказва че, маорите обичат да творят- важно място заемали дървените скултури на божествата им. Къщите им били близо до гейзери, което им позволявало да сготвят по-бързо различни плодове и зеленчуци както и и пазели топла къщата през зимата.
Запознава обществото на Нова Зеландия с българската култура и открива курсове по българска бродерия в генско дружество в Нова Зеландия. Пише статии под надслов "Непознатата България" и ги препраща към българското Министерство на вътрешните работи, което ги превежда на френски и разпространява до легациите ни по света, като реклама на България.

През 1929г. решава да се върне в България, пътуването ѝ се превръща в приказка. Тя преминава през островите Тасмания,Самоа, Таити и Фиджи. Оттам тръгва с кораб за Лос Анджелис,Ниагарския водопад, Ванкувър и Торонто. Преминава през Канада,източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия. През 1929 г. тя става първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша. 

Източник: Google

От Париж тръгва с влак за Германия, а оттам зс параход по Дунав стига до Видин, и след това до Карлово пътешествието трае 1 година. 

Анка не остава за дълго в България, и отново тръгва на пътешествие за 3 години обикаля 42 години и говори 7 езика. Преподава френски и английски език и помага за създаването на училища и болници. Разказва за вкусните плодове, и розовите долини на България. Язди кон и кара мотоциклет – нещо необичайно за жена. 

Източник: Google

На 75 години се завръща в България и прави многобройни дарения на Окръжния държавен архив в Пловдив и Историческия музей в Карлово.

Умира на 18.02.1987г в Карлово, България.

Източник: Личен архив